Българският духовник Авксентий Велешки, е деец на националното движение за църковна независимост.
Авксентий е роден в Самоков през 1798 година. Той произлиза от знатния род Чешджиеви. Учи в Рилския манастир, където се замонашва. Първоначално е дякон при кюстендилския митрополит Артемий, а през 1831 година е ръкоположен за епископ с титлата Диополски и назначен за митрополитски наместник в Кюстендил. През 1837 година Авксентий е митрополит в Мостар, Херцеговина, а след това от 1848 до 1855 година е митрополит във Велес.
Като Велешки митрополит, Авксентий управлява и Кюстендилската епархия. Той съдейства за развитие на образователното дело в Кюстендил, където назначава за свой секретар - заместник в Митрополията българския духовник и учител Авреки Попстоянов.
В периода 1855-58 година Авксентий е отново заместник на митрополит Артемий. През 1858 г. той е назначен от Цариградската партриаршия за митрополит в Драч, Албания, но отказва да заеме поста и се оттегля в Рилския манастир.
От края на 50-те години на 19-ти век Авксентий активно участва в борбите за църковна независимост в Цариград и е противник на униатството. След Великденската акция от 1860 година се отрича от Вселенската гръцка патриаршия, заради което е лишен от църковен сан на църковния събор в Цариград през февруари 1861 г. и е заточен от 22 април 1861 година заедно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия.
Авксентий се завръща от заточеничество в Цариград на 25 септември 1864 година. След завръщането си той отхвърля предложението на Константинополския патриарх за примирение в замяна на възстановяване на църковния му сан.
Авксентий заболява тежко и умира на 1 февруари 1865 година. Дейността му изиграва значителна роля в борбата за създаването на самостоятелна Българска екзархия през 1870 година.
Авксентий Велешки е погребан в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.