Авксентий Велешки - деец за независима Българска екзархия

Българският духовник Авксентий Велешки, е деец на националното движение за църковна независимост.

Авксентий е роден  в Самоков  през 1798 година. Той произлиза от знатния род Чешджиеви. Учи в Рилския манастир, където се замонашва. Първоначално е дякон при кюстендилския митрополит Артемий, а през 1831 година е ръкоположен за епископ с титлата Диополски и назначен за митрополитски наместник в Кюстендил.  През 1837 година Авксентий е митрополит в  Мостар, Херцеговина, а след това от 1848 до 1855 година е митрополит във Велес.

Като Велешки митрополит, Авксентий  управлява и Кюстендилската епархия. Той съдейства за развитие на образователното дело в Кюстендил, където назначава за свой секретар - заместник в Митрополията българския духовник и учител Авреки Попстоянов.

В периода 1855-58 година Авксентий  е отново заместник на митрополит Артемий. През 1858 г.  той е назначен от Цариградската партриаршия за митрополит в Драч, Албания, но отказва да заеме поста и се оттегля в Рилския манастир.

От края на 50-те години на 19-ти век  Авксентий  активно участва в борбите за църковна независимост в Цариград и е противник на униатството.  След Великденската акция  от 1860 година се отрича от Вселенската  гръцка патриаршия, заради което е лишен от църковен сан на църковния събор в Цариград през февруари 1861 г.  и е  заточен от 22 април 1861 година заедно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия.

Авксентий се завръща  от заточеничество в Цариград на 25 септември 1864 година. След завръщането си  той отхвърля предложението на Константинополския патриарх за примирение в замяна на възстановяване на църковния му сан.

Авксентий заболява тежко и умира на 1 февруари 1865 година. Дейността  му изиграва значителна роля в борбата за създаването на самостоятелна Българска екзархия през  1870 година.

Авксентий Велешки е погребан  в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Автор: Тони